31 мар. 2017 г., 22:33

Чаша вода

472 1 3

Чаша вода

/ На внуците ми /

 

Той е малката ми душичка,

вплетен в бялата ми душа.

С него боса, по пясък тичам

и внимавам да не сгреша,

 

нейде да не стъпя накриво

и неволно да го подлъжа,

та във детството си красиво

твърде рано да се излъже.

 

С него все още пея песни

за Снежанка и Дядо Мраз.

В разсъжденията му, интересни,

се откривам самата аз.

 

Той е моето вдъхновение

и надежда, да не греша,

че в оставащото ми продължение,

ще ми подава чаша вода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...