31 mar 2017, 22:33

Чаша вода

  Poesía
473 1 3

Чаша вода

/ На внуците ми /

 

Той е малката ми душичка,

вплетен в бялата ми душа.

С него боса, по пясък тичам

и внимавам да не сгреша,

 

нейде да не стъпя накриво

и неволно да го подлъжа,

та във детството си красиво

твърде рано да се излъже.

 

С него все още пея песни

за Снежанка и Дядо Мраз.

В разсъжденията му, интересни,

се откривам самата аз.

 

Той е моето вдъхновение

и надежда, да не греша,

че в оставащото ми продължение,

ще ми подава чаша вода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...