31.03.2017 г., 22:33

Чаша вода

467 1 3

Чаша вода

/ На внуците ми /

 

Той е малката ми душичка,

вплетен в бялата ми душа.

С него боса, по пясък тичам

и внимавам да не сгреша,

 

нейде да не стъпя накриво

и неволно да го подлъжа,

та във детството си красиво

твърде рано да се излъже.

 

С него все още пея песни

за Снежанка и Дядо Мраз.

В разсъжденията му, интересни,

се откривам самата аз.

 

Той е моето вдъхновение

и надежда, да не греша,

че в оставащото ми продължение,

ще ми подава чаша вода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...