Mar 31, 2017, 10:33 PM

Чаша вода

  Poetry
468 1 3

Чаша вода

/ На внуците ми /

 

Той е малката ми душичка,

вплетен в бялата ми душа.

С него боса, по пясък тичам

и внимавам да не сгреша,

 

нейде да не стъпя накриво

и неволно да го подлъжа,

та във детството си красиво

твърде рано да се излъже.

 

С него все още пея песни

за Снежанка и Дядо Мраз.

В разсъжденията му, интересни,

се откривам самата аз.

 

Той е моето вдъхновение

и надежда, да не греша,

че в оставащото ми продължение,

ще ми подава чаша вода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...