Mar 31, 2017, 10:33 PM

Чаша вода

  Poetry
469 1 3

Чаша вода

/ На внуците ми /

 

Той е малката ми душичка,

вплетен в бялата ми душа.

С него боса, по пясък тичам

и внимавам да не сгреша,

 

нейде да не стъпя накриво

и неволно да го подлъжа,

та във детството си красиво

твърде рано да се излъже.

 

С него все още пея песни

за Снежанка и Дядо Мраз.

В разсъжденията му, интересни,

се откривам самата аз.

 

Той е моето вдъхновение

и надежда, да не греша,

че в оставащото ми продължение,

ще ми подава чаша вода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...