18 июн. 2007 г., 18:29

Часове 

  Поэзия
673 0 14
  Точно шест е сутринта.
  Моят мъж  кафето слага.
  Скоро ароматът на кафе
  от леглата ни изправя.

  Седем пък е моят час.
  Гледам БТВ и тебе, сине.
  Как с политиците спориш
  и все не ти остава време.

  Вече осем наближава
  и в къщи цялата дружина,
  всички внучката тъкмим
  за детската градина.

  В девет вече никой няма.
  Опустява ни домът.
  Но вечерта с гълчава
  всички ще се приберат.

  Това са само часовете ,
  тъй и дните ни летят.
  Колко са ми мили всички,
  чакам ги с обич аз.


© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??