Jun 18, 2007, 6:29 PM

Часове 

  Poetry
674 0 14
  Точно шест е сутринта.
  Моят мъж  кафето слага.
  Скоро ароматът на кафе
  от леглата ни изправя.

  Седем пък е моят час.
  Гледам БТВ и тебе, сине.
  Как с политиците спориш
  и все не ти остава време.

  Вече осем наближава
  и в къщи цялата дружина,
  всички внучката тъкмим
  за детската градина.

  В девет вече никой няма.
  Опустява ни домът.
  Но вечерта с гълчава
  всички ще се приберат.

  Това са само часовете ,
  тъй и дните ни летят.
  Колко са ми мили всички,
  чакам ги с обич аз.


© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??