Часове
Точно шест е сутринта.
Моят мъж кафето слага.
Скоро ароматът на кафе
от леглата ни изправя.
Седем пък е моят час.
Гледам БТВ и тебе, сине.
Как с политиците спориш
и все не ти остава време.
Вече осем наближава
и в къщи цялата дружина,
всички внучката тъкмим
за детската градина.
В девет вече никой няма.
Опустява ни домът.
Но вечерта с гълчава
всички ще се приберат.
Това са само часовете ,
тъй и дните ни летят.
Колко са ми мили всички,
чакам ги с обич аз.
Моят мъж кафето слага.
Скоро ароматът на кафе
от леглата ни изправя.
Седем пък е моят час.
Гледам БТВ и тебе, сине.
Как с политиците спориш
и все не ти остава време.
Вече осем наближава
и в къщи цялата дружина,
всички внучката тъкмим
за детската градина.
В девет вече никой няма.
Опустява ни домът.
Но вечерта с гълчава
всички ще се приберат.
Това са само часовете ,
тъй и дните ни летят.
Колко са ми мили всички,
чакам ги с обич аз.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
