Часовете попиват в стената на времето
708
0
0
Часовете попиват
в стената на времето.
Искам да се скрия
между тях.
Там, където светлината
пробива бялото
на листите
и измива написаното
върху тях.
Искам да се слея
с думите, които
хвърлям зад
гърба си -
бягайки…
Искам –
да ме няма;
да остана –
къс дърво,
откъртено от корен;
отломен камък,
без скала;
пяна от вълна;
роса;
или светлината
на звезда,
изгубена
по пътя…
Искам
да ме няма.
Но тогава –
кой би искал –
да го няма?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены
