Часовете попиват в стената на времето
709
0
0
Часовете попиват
в стената на времето.
Искам да се скрия
между тях.
Там, където светлината
пробива бялото
на листите
и измива написаното
върху тях.
Искам да се слея
с думите, които
хвърлям зад
гърба си -
бягайки…
Искам –
да ме няма;
да остана –
къс дърво,
откъртено от корен;
отломен камък,
без скала;
пяна от вълна;
роса;
или светлината
на звезда,
изгубена
по пътя…
Искам
да ме няма.
Но тогава –
кой би искал –
да го няма?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
