23.06.2010 г., 1:51 ч.

Часовете попиват в стената на времето 

  Поезия
484 0 0

Часовете попиват

в стената на времето.

Искам да се скрия

между тях.

 

Там, където светлината

пробива бялото

на листите

и измива написаното

върху тях.

 

Искам да се слея

с думите, които

хвърлям зад

гърба си -

бягайки…

 

Искам –

да ме няма;

да остана –

къс дърво,

откъртено от корен;

отломен камък,

без скала;

пяна от вълна;

роса;

или светлината

на звезда,

изгубена

по пътя…

 

Искам

да ме няма.

Но тогава –

кой би искал –

да го няма?

© Габриела Цанева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??