25 мар. 2020 г., 12:54

Часовникови чувства

772 5 19

Ако ти си минута, 

а аз съм часовник, 

ти туптиш вътре в мен, 

с познат механизъм.

 Хем си мое сърце, 

но си също затворник, 

за целувка далеч,

 за умиране - близък. 

С всичка сила опитвам

 да падна на пода,

 да се счупя, да спра 

тази твоя посока. 

 Да целуна стрелката

 и всяка минута - 

вместо такт до шейсет

 да превърна в нота. 

Аз съм само часовник.

 Ти само минута. 

Но ако ме целунеш, 

ще спреш да се луташ

 в кръг по мен и да дращиш

 по моите чувства, 

и  стъклата на сол

 със стрелки ще прегръщаш.

 Ще си капка любов 

в мойте стъклени вени. 

Механизмът ми счупен

-най-голяма победа.

 Ще лежим на земята,  

живота превзели,

 а времето спряло

 с любов ще ни гледа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...