Часовникови чувства
Ако ти си минута,
а аз съм часовник,
ти туптиш вътре в мен,
с познат механизъм.
Хем си мое сърце,
но си също затворник,
за целувка далеч,
за умиране - близък.
С всичка сила опитвам
да падна на пода,
да се счупя, да спра
тази твоя посока.
Да целуна стрелката
и всяка минута -
вместо такт до шейсет
да превърна в нота.
Аз съм само часовник.
Ти само минута.
Но ако ме целунеш,
ще спреш да се луташ
в кръг по мен и да дращиш
по моите чувства,
и стъклата на сол
със стрелки ще прегръщаш.
Ще си капка любов
в мойте стъклени вени.
Механизмът ми счупен
-най-голяма победа.
Ще лежим на земята,
живота превзели,
а времето спряло
с любов ще ни гледа
© Деница Гарелова All rights reserved.
