30 авг. 2014 г., 20:42

Част от нищото

591 0 1

Създай ме,

реализирай ме!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх,

                                   превърни я в мен.

Съживи ме!

Нежно извади половинка

                                           от сърцето си,

по тихия нощен вятър ми я подари.

И своите чувства, емоции и мисли

с мен сподели.

Превърни ме в истина.

Изплачи една носталчигна сълза,

родена в душата ти

и чрез Слънцето, Въздуха,

                                     Небето и Морето

прати ми я - да падне

                                        в моите длани.

И така ще ми подариш чувства

в името на Любовта ни.

Създай ме!

Превърни ме от микроскопична

                                                        тишина

в човек - да усетя енергията,

да усетя вятъра в ушите си,

да виждам зъзнещия Север

и вечно топлия Юг,

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме!

Повярвай в мен!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх -

                                    превърни я в мен.

Повярвай в мен.

Подари ми живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ками Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо разкошно стихотворение!Наистина ми влезе в душата!Сякаш ми вдъхна живот!Толкова силно, мощно, смислено, говорещо стихотворение!Толкова идея, красота... Има послание!Страхотно е!Много чисто и изпълнено с обич и свобода!Приказно усещане създава!Поздравления! Впечатли ме!

    "И така ще ми подариш чувства
    в името на Любовта ни.
    Създай ме!
    Превърни ме от микроскопична
    тишина
    в човек - да усетя енергията,
    да усетя вятъра в ушите си,
    да виждам зъзнещия Север
    и вечно топлия Юг,
    да усещам Земята под нозете си...
    Реализирай ме!
    Повярвай в мен!"- райско!Талантът си личи!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...