30 авг. 2014 г., 20:42

Част от нищото

596 0 1

Създай ме,

реализирай ме!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх,

                                   превърни я в мен.

Съживи ме!

Нежно извади половинка

                                           от сърцето си,

по тихия нощен вятър ми я подари.

И своите чувства, емоции и мисли

с мен сподели.

Превърни ме в истина.

Изплачи една носталчигна сълза,

родена в душата ти

и чрез Слънцето, Въздуха,

                                     Небето и Морето

прати ми я - да падне

                                        в моите длани.

И така ще ми подариш чувства

в името на Любовта ни.

Създай ме!

Превърни ме от микроскопична

                                                        тишина

в човек - да усетя енергията,

да усетя вятъра в ушите си,

да виждам зъзнещия Север

и вечно топлия Юг,

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме!

Повярвай в мен!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх -

                                    превърни я в мен.

Повярвай в мен.

Подари ми живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ками Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо разкошно стихотворение!Наистина ми влезе в душата!Сякаш ми вдъхна живот!Толкова силно, мощно, смислено, говорещо стихотворение!Толкова идея, красота... Има послание!Страхотно е!Много чисто и изпълнено с обич и свобода!Приказно усещане създава!Поздравления! Впечатли ме!

    "И така ще ми подариш чувства
    в името на Любовта ни.
    Създай ме!
    Превърни ме от микроскопична
    тишина
    в човек - да усетя енергията,
    да усетя вятъра в ушите си,
    да виждам зъзнещия Север
    и вечно топлия Юг,
    да усещам Земята под нозете си...
    Реализирай ме!
    Повярвай в мен!"- райско!Талантът си личи!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...