30.08.2014 г., 20:42

Част от нищото

592 0 1

Създай ме,

реализирай ме!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх,

                                   превърни я в мен.

Съживи ме!

Нежно извади половинка

                                           от сърцето си,

по тихия нощен вятър ми я подари.

И своите чувства, емоции и мисли

с мен сподели.

Превърни ме в истина.

Изплачи една носталчигна сълза,

родена в душата ти

и чрез Слънцето, Въздуха,

                                     Небето и Морето

прати ми я - да падне

                                        в моите длани.

И така ще ми подариш чувства

в името на Любовта ни.

Създай ме!

Превърни ме от микроскопична

                                                        тишина

в човек - да усетя енергията,

да усетя вятъра в ушите си,

да виждам зъзнещия Север

и вечно топлия Юг,

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме!

Повярвай в мен!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх -

                                    превърни я в мен.

Повярвай в мен.

Подари ми живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ками Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо разкошно стихотворение!Наистина ми влезе в душата!Сякаш ми вдъхна живот!Толкова силно, мощно, смислено, говорещо стихотворение!Толкова идея, красота... Има послание!Страхотно е!Много чисто и изпълнено с обич и свобода!Приказно усещане създава!Поздравления! Впечатли ме!

    "И така ще ми подариш чувства
    в името на Любовта ни.
    Създай ме!
    Превърни ме от микроскопична
    тишина
    в човек - да усетя енергията,
    да усетя вятъра в ушите си,
    да виждам зъзнещия Север
    и вечно топлия Юг,
    да усещам Земята под нозете си...
    Реализирай ме!
    Повярвай в мен!"- райско!Талантът си личи!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...