Aug 30, 2014, 8:42 PM

Част от нищото

  Poetry » Love
589 0 1

Създай ме,

реализирай ме!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх,

                                   превърни я в мен.

Съживи ме!

Нежно извади половинка

                                           от сърцето си,

по тихия нощен вятър ми я подари.

И своите чувства, емоции и мисли

с мен сподели.

Превърни ме в истина.

Изплачи една носталчигна сълза,

родена в душата ти

и чрез Слънцето, Въздуха,

                                     Небето и Морето

прати ми я - да падне

                                        в моите длани.

И така ще ми подариш чувства

в името на Любовта ни.

Създай ме!

Превърни ме от микроскопична

                                                        тишина

в човек - да усетя енергията,

да усетя вятъра в ушите си,

да виждам зъзнещия Север

и вечно топлия Юг,

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме!

Повярвай в мен!

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх -

                                    превърни я в мен.

Повярвай в мен.

Подари ми живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ками All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ооо разкошно стихотворение!Наистина ми влезе в душата!Сякаш ми вдъхна живот!Толкова силно, мощно, смислено, говорещо стихотворение!Толкова идея, красота... Има послание!Страхотно е!Много чисто и изпълнено с обич и свобода!Приказно усещане създава!Поздравления! Впечатли ме!

    "И така ще ми подариш чувства
    в името на Любовта ни.
    Създай ме!
    Превърни ме от микроскопична
    тишина
    в човек - да усетя енергията,
    да усетя вятъра в ушите си,
    да виждам зъзнещия Север
    и вечно топлия Юг,
    да усещам Земята под нозете си...
    Реализирай ме!
    Повярвай в мен!"- райско!Талантът си личи!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...