Част съм от светлината
Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха,
колко дъжд изваля се!
Часове и минути –
ценно време проля се.
Но не трябва да мисля,
всичко е неподвластно.
Всеки камък – мънисто,
всяка клетка – пространство.
Та макар, даже утре,
да отида в земята.
Знам, в изгрялото утро,
част съм от светлината!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
