17.08.2019 г., 22:54 ч.

Част съм от светлината 

  Поезия
339 4 7

Колко време изгубих,

вместо още да пиша.

Колко чувства прокудих,

без мастило да дишам!

 

Колко вятър издуха,

колко дъжд изваля се!

Часове и минути –

ценно време проля се.

 

Но не трябва да мисля,

всичко е неподвластно.

Всеки камък – мънисто,

всяка клетка – пространство.

 

Та макар, даже утре,

да отида в земята.

Знам, в изгрялото утро,

част съм от светлината!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??