Aug 17, 2019, 10:54 PM

Част съм от светлината 

  Poetry
341 4 7

Колко време изгубих,

вместо още да пиша.

Колко чувства прокудих,

без мастило да дишам!

 

Колко вятър издуха,

колко дъжд изваля се!

Часове и минути –

ценно време проля се.

 

Но не трябва да мисля,

всичко е неподвластно.

Всеки камък – мънисто,

всяка клетка – пространство.

 

Та макар, даже утре,

да отида в земята.

Знам, в изгрялото утро,

част съм от светлината!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??