Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха,
колко дъжд изваля се!
Часове и минути –
ценно време проля се.
Но не трябва да мисля,
всичко е неподвластно.
Всеки камък – мънисто,
всяка клетка – пространство.
Та макар, даже утре,
да отида в земята.
Знам, в изгрялото утро,
част съм от светлината!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
