17 ago 2019, 22:54

Част съм от светлината 

  Poesía
429 4 7
Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха,
колко дъжд изваля се!
Часове и минути –
ценно време проля се.
Но не трябва да мисля,
всичко е неподвластно.
Всеки камък – мънисто,
всяка клетка – пространство. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??