Частици есен в мехлем за рани
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма
просмука се в душата ми сломена.
Не беше само гъстата мъгла –
диханието ми мълчи пленено.
Протягайки ръката осъзнах,
как сивото обземаше дланта ми.
Частици есен в шепата събрах–
от тях ще сътворя мехлем за рани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
