26.11.2020 г., 22:21 ч.

Частици есен в мехлем за рани 

  Поезия
311 1 5

Мъглата бе разстлала тишина

и капчици вода се гонят неми.

Отблясъци от бегла светлина,

разкъсват се – в пространството ранени.

Поех си дъх, но ледена тъма

просмука се в душата ми сломена.

Не беше само гъстата мъгла –

диханието ми мълчи пленено.

Протягайки ръката осъзнах,

как сивото обземаше дланта ми.

Частици есен в шепата събрах–

от тях ще сътворя мехлем за рани!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??