Частици есен в мехлем за рани
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма
просмука се в душата ми сломена.
Не беше само гъстата мъгла –
диханието ми мълчи пленено.
Протягайки ръката осъзнах,
как сивото обземаше дланта ми.
Частици есен в шепата събрах–
от тях ще сътворя мехлем за рани!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
