24 июн. 2008 г., 14:56

Часът на промяната

1K 0 1
Вече нищо не е както преди...
сякаш всички бяха
със затворени очи...
Коренно се променихме,
но едва сега го открихме.
Продължаваме все така напред
да вървим без път... без ред.
Имахме много мигове на щастие,
но всичко се сгромоляса
и остана само голо нещастие...
Промяната у нас напира
и пред нищо не се спира,
но нашето старо "Аз" все още
се усеща...
все още тлее горещо...
Частица от него
ще остане в нас
и в сърцата ни търпеливо
ще чака своя час...
От време на време
ще се връщаме назад
... ще си припомняме всичко
на фона на този ад,
но това ще е минало,
все още не изстинало!!!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във стиховете ти има много замисъл, и носят много!
    Имаш само тук-там да помислиш върху римите...
    Харесаха ми!
    Чакам още!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...