Jun 24, 2008, 2:56 PM

Часът на промяната

Poetry » Other

1K 0 1

Вече нищо не е както преди...
сякаш всички бяха
със затворени очи...
Коренно се променихме,
но едва сега го открихме.
Продължаваме все така напред
да вървим без път... без ред.
Имахме много мигове на щастие,
но всичко се сгромоляса
и остана само голо нещастие...
Промяната у нас напира
и пред нищо не се спира,
но нашето старо "Аз" все още
се усеща...
все още тлее горещо...
Частица от него
ще остане в нас
и в сърцата ни търпеливо
ще чака своя час...
От време на време
ще се връщаме назад
... ще си припомняме всичко
на фона на този ад,
но това ще е минало,
все още не изстинало!!!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

biberona (Мартина Кирилова)

Във стиховете ти има много замисъл, и носят много!
Имаш само тук-там да помислиш върху римите...
Харесаха ми!
Чакам още!

2008-06-24T17:00:25+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0