"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е!
"Нищо хубаво не става бързо!"
Всеки приказката знае
и стопля си сърцето преди напълно да измръзне!
А стената там е!
Насреща си стои,
и макар, че в сянка е,
слънцето по нея пак ще заблести!
Зная, часът на сенките сега е,
но ще дойде слънчев час!
В животът винаги така е,
щастието идва с гръм и тряс!
© Добромир Иванов Все права защищены