"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е!
"Нищо хубаво не става бързо!"
Всеки приказката знае
и стопля си сърцето преди напълно да измръзне!
А стената там е!
Насреща си стои,
и макар, че в сянка е,
слънцето по нея пак ще заблести!
Зная, часът на сенките сега е,
но ще дойде слънчев час!
В животът винаги така е,
щастието идва с гръм и тряс!
© Добромир Иванов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
