"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е!
"Нищо хубаво не става бързо!"
Всеки приказката знае
и стопля си сърцето преди напълно да измръзне!
А стената там е!
Насреща си стои,
и макар, че в сянка е,
слънцето по нея пак ще заблести!
Зная, часът на сенките сега е,
но ще дойде слънчев час!
В животът винаги така е,
щастието идва с гръм и тряс!
© Добромир Иванов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
