"Здравей!" - казвам на стената.

Насреща тя мълчи!

Смирен поглеждам към душата,

а тя в блаженство си блести!

"Ще чакам!"- казвам и това е!

"Нищо хубаво не става бързо!"

Всеки приказката знае

и стопля си сърцето преди напълно да измръзне!

А стената там е!

Насреща си стои,

и макар, че в сянка е,

слънцето по нея пак ще заблести!

Зная, часът на сенките сега е,

но ще дойде слънчев час!

В животът винаги така е,

щастието идва с гръм и тряс!