9.04.2024 г., 13:24

Часът на сенките

409 2 0

"Здравей!" - казвам на стената.

Насреща тя мълчи!

Смирен поглеждам към душата,

а тя в блаженство си блести!

 

"Ще чакам!"- казвам и това е!

"Нищо хубаво не става бързо!"

Всеки приказката знае

и стопля си сърцето преди напълно да измръзне!

 

А стената там е!

Насреща си стои,

и макар, че в сянка е,

слънцето по нея пак ще заблести!

 

Зная, часът на сенките сега е,

но ще дойде слънчев час!

В животът винаги така е,

щастието идва с гръм и тряс!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...