22 июл. 2016 г., 22:28
Че думите не са...
Градини с вкус на захарен памук.
Цветя подкожни в медоносен облак.
Дали е грешно, че осъмват тук
палитрите ми с много производни.
Рисувам слънце и рисувам дъжд.
Дъга издайна четката ми води
и мога да се сбъдна наведнъж,
да те обичам много, безусловно.
През теб минават устни и очи.
През теб минава пътят към безкрая.
Не те затварям във сладникав стих,
защото вярвам, че не го желаеш.
Че думите не са, каквото са.
Късмета могат само да прокудят.
Но с цветни повторения в гласа
от острата ти липса се лекувам.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Както винаги поднасяш качествена и нестандартна поезия, Райна.
"Не те затварям във сладникав стих, защото вярвам, че не го желаеш."
Оставям си това като квинтесенция на текста ти.
Бъди благословена да продължаваш да пишеш все така!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но имат власт да режат и да кърпят.
Различни са когато са в гласа
или пък на хартията нахвърлени.
А в мислите - непечено тесто-
безформени, загадъчни, нетрайни...
Едничка мисъл сбира думи сто,
едничка дума крий стотици тайни...
Невероятница! Благодаря за удоволствието!