Че думите не са...
Градини с вкус на захарен памук.
Цветя подкожни в медоносен облак.
Дали е грешно, че осъмват тук
палитрите ми с много производни.
Рисувам слънце и рисувам дъжд.
Дъга издайна четката ми води
и мога да се сбъдна наведнъж,
да те обичам много, безусловно.
През теб минават устни и очи.
През теб минава пътят към безкрая.
Не те затварям във сладникав стих,
защото вярвам, че не го желаеш.
Че думите не са, каквото са.
Късмета могат само да прокудят.
Но с цветни повторения в гласа
от острата ти липса се лекувам.
