24 мая 2020 г., 23:18

...Че се намерихме

637 2 1

Парещият вкус

На горчивото море

И жаждата…

Един за друг….

Трептенето на хиляди звезди,

Прелитащи в очите ни…

Сред шума на пенливите вълни…

И мириса на изхвърлeните водорасли…

Сме ние,

Прегръщани от бриза,

И грачени от чайките,

Сред безброят изчезващи следи

На многобройни хора

Преминали през този пясък…

Сега и тук сме

Само аз и ти…

А нашите ръце,

Впити са до болка…

Вкопчени са във мига

Телата ни,

Сплетени в едно,

Заедно с танцуващите устни…

Сред разкъсваните дрехи

Огън, страст,

Вулкани от докосване,

Препускане,

И дива нежност

Сред звездопади

И прелитащи дъги…

Но догонвани

От фаталното желание

Никога да няма утре.

Завинаги да бъдем тук

Намерили

В този наш таен свят

На необятна всеотдайност

И сливане…

Изпиващи до капка

Безумния възторг,

Че се намерихме

Един-друг….

Във свят, където

Сме само ние…

Макар и със

Трагичното усещане

За отлитането

Още с първите лъчи…

На невъзможната любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След всяка лунна обич-идва денят на раздялата...
    Написано е с осъзната неизбежност!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...