Парещият вкус

На горчивото море

И жаждата…

Един за друг….

Трептенето на хиляди звезди,

Прелитащи в очите ни…

Сред шума на пенливите вълни…

И мириса на изхвърлeните водорасли…

Сме ние,

Прегръщани от бриза,

И грачени от чайките,

Сред безброят изчезващи следи

На многобройни хора

Преминали през този пясък…

Сега и тук сме

Само аз и ти…

А нашите ръце,

Впити са до болка…

Вкопчени са във мига

Телата ни,

Сплетени в едно,

Заедно с танцуващите устни…

Сред разкъсваните дрехи

Огън, страст,

Вулкани от докосване,

Препускане,

И дива нежност

Сред звездопади

И прелитащи дъги…

Но догонвани

От фаталното желание

Никога да няма утре.

Завинаги да бъдем тук

Намерили

В този наш таен свят

На необятна всеотдайност

И сливане…

Изпиващи до капка

Безумния възторг,

Че се намерихме

Един-друг….

Във свят, където

Сме само ние…

Макар и със

Трагичното усещане

За отлитането

Още с първите лъчи…

На невъзможната любов