Черна мъгла

23 авг. 2020 г., 07:42

Поэзия » Философская

961 0 2

Облаците предвещаваха бурно и смутно дневно време.

Дърветата се разклатиха от силния експонент на вятъра.

Клоните паднаха и умориха всички тревички със неземната си сила.

Реката течеше сякаш не я беше грижа, че ще завали.

Черно ято птици прелетя над реката и скри се нейде в небесата .

Останаха сенки неясни и бъдещи тласъци към бурята .

Бурното време вещаеше зло начало на новия ден.

То небето се бе уплашило от безмилостната облачна маса.

Днес беше денят на намръщените и безвременни дъждове.

Черна и гъста беше мъглата над земята .

Сякаш гарван я беше рисувал с жестокия и дразнещ свой глас.

Сякаш черната мъгла говореше с нас.

Но тя беше тъй отблъскваща и непозната ,като че ли зад нея се криеше виновникът на тази стихия-опустошителната маска на сутринта роса.

Но днес пак е такава мъглата ,такова ни е и в главата.