Черна мъгла
Облаците предвещаваха бурно и смутно дневно време.
Дърветата се разклатиха от силния експонент на вятъра.
Клоните паднаха и умориха всички тревички със неземната си сила.
Реката течеше сякаш не я беше грижа, че ще завали.
Черно ято птици прелетя над реката и скри се нейде в небесата .
Останаха сенки неясни и бъдещи тласъци към бурята .
Бурното време вещаеше зло начало на новия ден.
То небето се бе уплашило от безмилостната облачна маса.
Днес беше денят на намръщените и безвременни дъждове.
Черна и гъста беше мъглата над земята .
Сякаш гарван я беше рисувал с жестокия и дразнещ свой глас.
Сякаш черната мъгла говореше с нас.
Но тя беше тъй отблъскваща и непозната ,като че ли зад нея се криеше виновникът на тази стихия-опустошителната маска на сутринта роса.
Но днес пак е такава мъглата ,такова ни е и в главата.
© Elena Bojinova All rights reserved.
