22 янв. 2013 г., 12:54

Черни и светли дни

553 0 0

 

Много дни за нас са черни,

в миналото и сега...

Ний търсим пътищата верни,

за да вървим напред така.


Минали са дните черни!

Чакаме щастливи дни!

Вече мислим по-модерно,

лошото да отстраним.


Докога така ще бъде?

Трябва ли в кал да спрем.

Българското да пребъде -

нивите си да орем!


Тука сме на кръстопътя...

Имаме се врагове!

Малките водата мътим

и страдаме от векове...


Няма глави да склониме!

Няма да се предадем!

С чест ний носим свойто име,

нека да се разберем!


В миналото често ровим

и от Господ ни е  страх.

Със ралото замята ровим,

с мъката си правим смях!


Злата ни човешка завист,

често е пропита в нас...

С нея трябва да се справим

и тогава ще сме в час!


О, помним времена, когато

е трябвало с това да спрем!

И да си защитим Земята!

Дори за нея да умрем!


Но когато не сме спряли,

били сме в колелата с прът!

И в тежко робство сме живяли,

изгубвали сме своя път!


Трябва туй да ни научи,

очите си да не дерем!

Че ако пак това се случи,

до гроб ще теглиме ярем!


И хвърлени тъй на боклука,

пак ще дойдат черни дни,

а трябва да сме вечно тука,

България да хиляди!

 

Написано 1972 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...