Много дни за нас са черни,

в миналото и сега...

Ний търсим пътищата верни,

за да вървим напред така.

Минали са дните черни!

Чакаме щастливи дни!

Вече мислим по-модерно,

лошото да отстраним.

Докога така ще бъде?

Трябва ли в кал да спрем.

Българското да пребъде -

нивите си да орем!

Тука сме на кръстопътя...

Имаме се врагове!

Малките водата мътим

и страдаме от векове...

Няма глави да склониме!

Няма да се предадем!

С чест ний носим свойто име,

нека да се разберем!

В миналото често ровим

и от Господ ни е  страх.

Със ралото замята ровим,

с мъката си правим смях!

Злата ни човешка завист,

често е пропита в нас...

С нея трябва да се справим

и тогава ще сме в час!

О, помним времена, когато

е трябвало с това да спрем!

И да си защитим Земята!

Дори за нея да умрем!

Но когато не сме спряли,

били сме в колелата с прът!

И в тежко робство сме живяли,

изгубвали сме своя път!

Трябва туй да ни научи,

очите си да не дерем!

Че ако пак това се случи,

до гроб ще теглиме ярем!

И хвърлени тъй на боклука,

пак ще дойдат черни дни,

а трябва да сме вечно тука,

България да хиляди!

Написано 1972 г.