22.01.2013 г., 12:54

Черни и светли дни

551 0 0

 

Много дни за нас са черни,

в миналото и сега...

Ний търсим пътищата верни,

за да вървим напред така.


Минали са дните черни!

Чакаме щастливи дни!

Вече мислим по-модерно,

лошото да отстраним.


Докога така ще бъде?

Трябва ли в кал да спрем.

Българското да пребъде -

нивите си да орем!


Тука сме на кръстопътя...

Имаме се врагове!

Малките водата мътим

и страдаме от векове...


Няма глави да склониме!

Няма да се предадем!

С чест ний носим свойто име,

нека да се разберем!


В миналото често ровим

и от Господ ни е  страх.

Със ралото замята ровим,

с мъката си правим смях!


Злата ни човешка завист,

често е пропита в нас...

С нея трябва да се справим

и тогава ще сме в час!


О, помним времена, когато

е трябвало с това да спрем!

И да си защитим Земята!

Дори за нея да умрем!


Но когато не сме спряли,

били сме в колелата с прът!

И в тежко робство сме живяли,

изгубвали сме своя път!


Трябва туй да ни научи,

очите си да не дерем!

Че ако пак това се случи,

до гроб ще теглиме ярем!


И хвърлени тъй на боклука,

пак ще дойдат черни дни,

а трябва да сме вечно тука,

България да хиляди!

 

Написано 1972 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...