Черен лист в златна рамка
от векове остава неразчетен.
В него взират се уплашено
и да го проумеят не е лесно.
Край свещ на черен лист в златна рамка
някога мъдрец изписвал рубаи.
На мисълта задавал тъй гатанки
защо капките роса са образ на звезди;
дали на Земята човешкият живот,
от някого даден, е само воюване;
нима отредените нам дни
са на наемнци, а не за мирно битуване?
Искаме ли да живеем в мир
сред същества с подобно желание,
защо сеем смърт без капчица мисъл,
но да уважаваш е на ума състояние?
Обикнете звуците на тишината
и музиката на бурния дъжд.
И помнете, че на земята
се обича истински само веднъж!
Хората, макар и умни, предпочитат
само ясните и простички неща –
как да се сдобият с роби, власт, пари,
но ала без тях изгниват в пръстта.
Днес все още постоянно търсим
у черен лист в златна рамка
ключа към онази, вечната една
истина във всички времена...
Ето по Витошка вечер тълпи
самотно разнасят своите телефони.
Със света ли търсят в тях връзка
или от него се чувстват изгонени?
Потребан в житейската пустиня
прикован към белите листа,
завещаваш „Пясък от думи“
от неразбраните за някого неща.
... и няма с кого да сте двамина
сред тишина в долината на цветя...
© Вили Тодоров Все права защищены