Nov 20, 2022, 5:06 PM

Черният лист

  Poetry » Other
1.1K 0 0
Черният лист

 

Черен лист в златна рамка

от векове остава неразчетен.

В него взират се уплашено

и да го проумеят не е лесно.

 

Край свещ на черен лист в златна рамка

някога мъдрец изписвал рубаи.

На мисълта задавал тъй гатанки

защо капките роса са образ на звезди;


дали на Земята човешкият живот,

от някого даден, е само воюване;  

нима отредените нам дни

са на наемнци, а не за мирно битуване?

 

Искаме ли да живеем в мир

сред същества с подобно желание,

защо сеем смърт без капчица мисъл,

но да уважаваш е на ума състояние?

 

Обикнете звуците на тишината

и музиката на бурния дъжд.

И помнете, че на земята

се обича истински само веднъж!

 

Хората, макар и умни, предпочитат

само ясните и простички неща –

как да се сдобият с роби, власт, пари,

но ала без тях изгниват в пръстта.

 

Днес все още постоянно търсим

у черен лист в златна рамка

ключа към онази, вечната една

истина във всички времена...

 

Ето по Витошка вечер тълпи

самотно разнасят своите телефони.

Със света ли търсят в тях връзка

или от него се чувстват изгонени?

 

Потребан в житейската пустиня     

прикован към белите листа,

завещаваш „Пясък от думи“

от неразбраните за някого неща.

 

... и няма с кого да сте двамина

сред тишина в долината на цветя...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...