Черният лист

Черен лист в златна рамка

от векове остава неразчетен.

В него взират се уплашено

и да го проумеят не е лесно.

Край свещ на черен лист в златна рамка

някога мъдрец изписвал рубаи.

На мисълта задавал тъй гатанки

защо капките роса са образ на звезди;

дали на Земята човешкият живот,

от някого даден, е само воюване;  

нима отредените нам дни

са на наемнци, а не за мирно битуване?

Искаме ли да живеем в мир

сред същества с подобно желание,

защо сеем смърт без капчица мисъл,

но да уважаваш е на ума състояние?

Обикнете звуците на тишината

и музиката на бурния дъжд.

И помнете, че на земята

се обича истински само веднъж!

Хората, макар и умни, предпочитат

само ясните и простички неща –

как да се сдобият с роби, власт, пари,

но ала без тях изгниват в пръстта.

Днес все още постоянно търсим

у черен лист в златна рамка

ключа към онази, вечната една

истина във всички времена...

Ето по Витошка вечер тълпи

самотно разнасят своите телефони.

Със света ли търсят в тях връзка

или от него се чувстват изгонени?

Потребан в житейската пустиня     

прикован към белите листа,

завещаваш „Пясък от думи“

от неразбраните за някого неща.

... и няма с кого да сте двамина

сред тишина в долината на цветя...