И гладен, и сладък, умишлено хладен

оловно сив тунел ме мами!

Дълбоко в него потъвам

и там, леки чаени милувки тихо ме галят.

Стъклен водопад се отразява

в криво огледало!

Грозни просяци, грешни смелчаци

се хилят отреща му,

счупват се чувствата им.

Маски и шутове се разпиляват,

с тъжна гримаса го гледат

малки стъклени капки

опръскват душите им.

И те почват да греят

с измислени нови лица.

Хилави, бледи създания

пъплят по стената.

Палачи без грим

идват в съня ми...

Не питат, разпъват ме безмълвно щастливи.

Горещи окови

слагат на мислите ми!

Черни, грозни, неродени човешки деца

гризат с криви зъби плътта ми,

искат си живота!

Следва продължение!