И гладен, и сладък, умишлено хладен
оловно сив тунел ме мами!
Дълбоко в него потъвам
и там, леки чаени милувки тихо ме галят.
Стъклен водопад се отразява
в криво огледало!
Грозни просяци, грешни смелчаци
се хилят отреща му,
счупват се чувствата им.
Маски и шутове се разпиляват,
с тъжна гримаса го гледат
малки стъклени капки ...