И гладен, и сладък, умишлено хладен
оловно сив тунел ме мами!
Дълбоко в него потъвам
и там, леки чаени милувки тихо ме галят.
Стъклен водопад се отразява
в криво огледало!
Грозни просяци, грешни смелчаци
се хилят отреща му,
счупват се чувствата им.
Маски и шутове се разпиляват,
с тъжна гримаса го гледат
малки стъклени капки
опръскват душите им.
И те почват да греят
с измислени нови лица.
Хилави, бледи създания
пъплят по стената.
Палачи без грим
идват в съня ми...
Не питат, разпъват ме безмълвно щастливи.
Горещи окови
слагат на мислите ми!
Черни, грозни, неродени човешки деца
гризат с криви зъби плътта ми,
искат си живота!
Следва продължение!
© ДАНИЕЛА Грензовска Всички права запазени