13.04.2014 г., 0:34 ч.  

Черно-бели ужаси 

  Поезия » Бели стихове
862 0 0

И гладен, и сладък, умишлено хладен

оловно сив тунел ме мами!

Дълбоко в него потъвам

и там, леки чаени милувки тихо ме галят.

 

Стъклен водопад се отразява

в криво огледало!

Грозни просяци, грешни смелчаци

се хилят отреща му,

счупват се чувствата им.

 

Маски и шутове се разпиляват,

с тъжна гримаса го гледат

малки стъклени капки

опръскват душите им.

 

И те почват да греят

с измислени нови лица.

Хилави, бледи създания

пъплят по стената.

 

Палачи без грим

идват в съня ми...

Не питат, разпъват ме безмълвно щастливи.

 

Горещи окови

слагат на мислите ми!

Черни, грозни, неродени човешки деца

гризат с криви зъби плътта ми,

искат си живота!

 

 

 

 

Следва продължение!

 


 

© ДАНИЕЛА Грензовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??