danda (Даниела)
358 1120
26 февр. 2011 г., 16:53

Черно-бяла усмивка 

  Поэзия » Другая
921 0 10

           в памет на Данчо Мутафов, Лина Керпикова и всички колеги, които ни

                                                                 напуснаха

 

 

Замлъкна сцената, секунда-вечност,

софитата изплака изпод черния воал,

един следач угасна, сякаш по погрешка,

декорът се прегърби - в миг осиротял.

 

Охлузи се от болка и костюмът,

той от години пази твойта топлина,

а гларусът на покрива изписка тъй безумно,

че тишината се стъписа, като камбана прокънтя.

 

Мълчат декорите, гримьорките и реквизитът,

единствено портетът се усмихва - черно-бял анфас,

секунда-вечност... след нея от вулкан изригват

аплаузи бурни - подарявам ги... на вас.

 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Богатството на душата наи много лъсва там,под светлината!
    Браво!Ти си цялата светлина,когато те видя там!
    Яна
  • Изплакана болка в неверояен стих! Поклон и мир на праха им!
  • Поклон...
  • Поздрав и от мен за красивия стих! Много образно, много наситено с истински чувства преклонение!
  • Благодаря ви, приятели за съпричастието!!!
  • Поклон!
  • "Замлъкна сцената, секунда-вечност,
    софитата изплака изпод черния воал,
    един следач угасна, сякаш по погрешка,
    декорът се прегърби - в миг осиротял"

    Поклон!
    Поздравления за стиха!
  • Поклон!!!
  • !!!!!!!!
  • С теб! Поклон.
    http://www.youtube.com/watch?v=rkAl6xt2AdE&feature=autoplay&list=MLGxdCwVVULXd4C_oRRQJX-QaeM3EVdXnq&index=4&playnext=3
Предложения
: ??:??