Черно-бяла усмивка
в памет на Данчо Мутафов, Лина Керпикова и всички колеги, които ни
напуснаха
Замлъкна сцената, секунда-вечност,
софитата изплака изпод черния воал,
един следач угасна, сякаш по погрешка,
декорът се прегърби - в миг осиротял.
Охлузи се от болка и костюмът,
той от години пази твойта топлина,
а гларусът на покрива изписка тъй безумно,
че тишината се стъписа, като камбана прокънтя.
Мълчат декорите, гримьорките и реквизитът,
единствено портетът се усмихва - черно-бял анфас,
секунда-вечност... след нея от вулкан изригват
аплаузи бурни - подарявам ги... на вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
