Живописно луната отразяваше
мислите в един затворен кръг.
През черното небе пак се подаваше,
порязано от живия ù сърп.
И да тъгувам вече сляпо е,
да върна бистрия си ум по-трудно е...
През ум не беше ми минавало за вярата,
когато животът на земята върна ме...
Сега аз търся думите си в огъня,
запален от луната, в две очи - гори...
Рисунката от вятъра аз помня я -
напомня ми за хиляди беди. ...