Черното
То е меко, топло, влажно –
шепа пръст след летен дъжд.
То е мъничка, но важна
бубулечка в нива с ръж.
Суче тънките мустачки
на вечерен котарак,
а понякога е лачено
без самó да знае как
пълни с трепет всяка сянка
под леглото тъпче страх,
нощем скришом на полянка
стрива всеки лъч на прах.
То е остро и горчиво
като тъмен шоколад
и е гладно, хищно, диво
все на нещо го е яд.
Черното е мълчаливо,
но единствено то знае
без да трепва и разлива
как луната да извае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
