31.10.2017 г., 14:14 ч.

Черното 

  Поезия » Пейзажна
845 0 5

 

 

То е меко, топло, влажно –

шепа пръст след летен дъжд.

То е мъничка, но важна

бубулечка в нива с ръж.

Суче тънките мустачки

на вечерен котарак,

а понякога е лачено

без самó да знае как

пълни с трепет всяка сянка

под леглото тъпче страх,

нощем скришом на полянка

стрива всеки лъч на прах.

То е остро и горчиво

като тъмен шоколад

и е гладно, хищно, диво

все на нещо го е яд.

Черното е мълчаливо,

но единствено то знае

без да трепва и разлива

как луната да извае.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??