То е меко, топло, влажно –
шепа пръст след летен дъжд.
То е мъничка, но важна
бубулечка в нива с ръж.
Суче тънките мустачки
на вечерен котарак,
а понякога е лачено
без самó да знае как
пълни с трепет всяка сянка
под леглото тъпче страх,
нощем скришом на полянка
стрива всеки лъч на прах.
То е остро и горчиво
като тъмен шоколад
и е гладно, хищно, диво
все на нещо го е яд.
Черното е мълчаливо,
но единствено то знае
без да трепва и разлива
как луната да извае.
© Нели All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
