То е меко, топло, влажно –
шепа пръст след летен дъжд.
То е мъничка, но важна
бубулечка в нива с ръж.
Суче тънките мустачки
на вечерен котарак,
а понякога е лачено
без самó да знае как
пълни с трепет всяка сянка
под леглото тъпче страх,
нощем скришом на полянка
стрива всеки лъч на прах.
То е остро и горчиво
като тъмен шоколад
и е гладно, хищно, диво
все на нещо го е яд.
Черното е мълчаливо,
но единствено то знае
без да трепва и разлива
как луната да извае.
© Нели All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
