След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд,
в конвулсии почукваха бетона.
Изпъстрен от обувки този свят,
танцуваше смъртта му под неона.
И само казват някакво момче
се спряло и извикало от упор:
"Виж, мамичко лежи умрял човек!"
Каскета му бил паднал като купол. ...