30 авг. 2008 г., 13:15

Чертае червилото

971 0 12

Чертае червилото

в огледалото мълнии.

Без въпросителни:

"Ще се видим ли в петък?!"

Студено е утрото

и тази агония...

Не даде Господ

да я пометнеш...

Да се смириш.

Да обичаш.

На съпруг

под крилото...

Обичаш?!

Да, зная те.

Зная, че всичко

разваля леглото.

Нервна си?!

Стига бе!

Господи Боже!

Не можеш

да траеш,

че си омъжена?!

Какво си забъркала

само ти знаеш.

Не изпадай

в хистерия,

недей,

просто тъжно е...

Пише червилото:

"Мога във вторник".

Без въпросителни.

Страстно безочие.

Летящо такси.

Скърцащи порти.

Пламнали свещи

и многоточие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пише червилото:
    "Мога във вторник".
    Без въпросителни.
    Страстно безочие.

    И огледалото отвръща:
    -Ела, любима, с пламенна снага
    двама с тебе да се потопим
    в пламъка на любовта!

    Забранените неща са най-сладки... е казал някой!

  • Докато те четях се сетих за това:


    "С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
    във който живее жената със белия шал,
    те питам - защо красотата й, господи, бяла
    на човека със малката черна душа си дал?
    И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
    със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
    и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
    наместо да стопли ръката й - бялата - там.
    Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
    Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
    че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
    когато върви през света със белия шал.
    Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
    нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
    но когато жената със белия шал минава,
    извади ми очите, Господи, и му ги дай! "

    "Жената с белия шал"
    Йвайло Балабанов

    Поздрав!
  • Стих-разсмисъл за нас жените?
    Колкото жени, толкова мнения!
    Прав си, Зем!
  • "Студено е утрото

    и тази агония...

    Не даде Господ

    да я пометнеш...

    Да се смириш.

    Да обичаш.

    На съпруг

    под крилото..."

    Многоточно аплодирам...!!!

  • Само "уау". Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...