30 ago 2008, 13:15

Чертае червилото 

  Poesía » De amor
775 0 12

Чертае червилото

в огледалото мълнии.

Без въпросителни:

"Ще се видим ли в петък?!"

Студено е утрото

и тази агония...

Не даде Господ

да я пометнеш...

Да се смириш.

Да обичаш.

На съпруг

под крилото...

Обичаш?!

Да, зная те.

Зная, че всичко

разваля леглото.

Нервна си?!

Стига бе!

Господи Боже!

Не можеш

да траеш,

че си омъжена?!

Какво си забъркала

само ти знаеш.

Не изпадай

в хистерия,

недей,

просто тъжно е...

Пише червилото:

"Мога във вторник".

Без въпросителни.

Страстно безочие.

Летящо такси.

Скърцащи порти.

Пламнали свещи

и многоточие...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пише червилото:
    "Мога във вторник".
    Без въпросителни.
    Страстно безочие.

    И огледалото отвръща:
    -Ела, любима, с пламенна снага
    двама с тебе да се потопим
    в пламъка на любовта!

    Забранените неща са най-сладки... е казал някой!

  • Докато те четях се сетих за това:


    "С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
    във който живее жената със белия шал,
    те питам - защо красотата й, господи, бяла
    на човека със малката черна душа си дал?
    И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
    със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
    и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
    наместо да стопли ръката й - бялата - там.
    Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
    Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
    че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
    когато върви през света със белия шал.
    Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
    нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
    но когато жената със белия шал минава,
    извади ми очите, Господи, и му ги дай! "

    "Жената с белия шал"
    Йвайло Балабанов

    Поздрав!
  • Стих-разсмисъл за нас жените?
    Колкото жени, толкова мнения!
    Прав си, Зем!
  • "Студено е утрото

    и тази агония...

    Не даде Господ

    да я пометнеш...

    Да се смириш.

    Да обичаш.

    На съпруг

    под крилото..."

    Многоточно аплодирам...!!!

  • Само "уау". Поздрави!
  • "Студено е утрото
    и тази агония...
    Не даде Господ
    да я пометнеш..."

    Никак не й е леко на тази жена! Поздрав!
  • Пламнали свещи
    и многоточие...

    Там е чарът, Зем!
  • Замисли ме...
  • удивителен си, Зем.... Браво!
  • Браво!!!Страхотен стих!!!
  • Чудесен стих, макар и тъжен!Дано няма вече летящи таксита, скърцащи порти и червило на огледалото!Нека грее само на устните!Поздрави!!!
  • много ми хареса!!!Успех!Поздрав Вили!!!
Propuestas
: ??:??