30.08.2008 г., 13:15

Чертае червилото

964 0 12

Чертае червилото

в огледалото мълнии.

Без въпросителни:

"Ще се видим ли в петък?!"

Студено е утрото

и тази агония...

Не даде Господ

да я пометнеш...

Да се смириш.

Да обичаш.

На съпруг

под крилото...

Обичаш?!

Да, зная те.

Зная, че всичко

разваля леглото.

Нервна си?!

Стига бе!

Господи Боже!

Не можеш

да траеш,

че си омъжена?!

Какво си забъркала

само ти знаеш.

Не изпадай

в хистерия,

недей,

просто тъжно е...

Пише червилото:

"Мога във вторник".

Без въпросителни.

Страстно безочие.

Летящо такси.

Скърцащи порти.

Пламнали свещи

и многоточие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пише червилото:
    "Мога във вторник".
    Без въпросителни.
    Страстно безочие.

    И огледалото отвръща:
    -Ела, любима, с пламенна снага
    двама с тебе да се потопим
    в пламъка на любовта!

    Забранените неща са най-сладки... е казал някой!

  • Докато те четях се сетих за това:


    "С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
    във който живее жената със белия шал,
    те питам - защо красотата й, господи, бяла
    на човека със малката черна душа си дал?
    И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
    със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
    и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
    наместо да стопли ръката й - бялата - там.
    Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
    Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
    че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
    когато върви през света със белия шал.
    Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
    нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
    но когато жената със белия шал минава,
    извади ми очите, Господи, и му ги дай! "

    "Жената с белия шал"
    Йвайло Балабанов

    Поздрав!
  • Стих-разсмисъл за нас жените?
    Колкото жени, толкова мнения!
    Прав си, Зем!
  • "Студено е утрото

    и тази агония...

    Не даде Господ

    да я пометнеш...

    Да се смириш.

    Да обичаш.

    На съпруг

    под крилото..."

    Многоточно аплодирам...!!!

  • Само "уау". Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...